Екопътека "Бяла река"

Еко пътека „БЯЛА РЕКА”

При почти 40-градусова жега в града, сред всекидневните задължения и работа в офиса, след битови ремонти и още куп изнервящи съзнанието неща, хванахме пътя за гората. Търсехме тихо място, далече от СПА хотели и цивилизация, което да носи прохладата и уюта на природата, живота на чистата вода от реката, красотата на водопадите, далече от шума на града, но все пак ... поне с минимална възможност за проходимост с кола (до някъде), за палатка и вечерен огън и .. преодоляване на горските шубраци от не толкова добре екипирани и обучени хора като нас. Разбрах за едно местенце –над Калофер – „Еко пътека Бяла река” и поехме в тази посока…

Мястото е лесно намируемо, ако стигайки в Калофер, човек си отваря широоооко очите за миниатюрните табели за „Мъжки манастир”, стоящи от ЛЯВАТА страна на пътя. Ако ги пропуснете, възможността да разгледате града на Ботев също е добра, а и на центъра готвят вкусна шкембе чорба, която в такива случаи винаги действа концентриращо на съзнанието. Местните знаят пътя и винаги ще ви упътят: покрай ракиджийницата (няма как да се пропусне), се хваща пътя за „Манастира” наляво, а не надясно за Паниците. След това пътят става черен – ок. 2км, но пък колко по –страшни черни пътища има при нас от този!

Има един разклон на сред нищото, разбира се без табела – от него НАДЯСНО се тръгва по пътеката, водеща право в Мъжкия манастир, който,  всъщност, се оказа женски! :) Пред него има чешма с хубава балканска вода и ако не си носите такава, е добре да заредите тубите тук, защото по-нататък НЯМА такава възможност!  

 

За сметка на това пък – хубави възможности за пиене на кафе! На кой в гората ще му щукне да ходи на кафене?! 

След около 400м ето го и бивакът "Бяла река":

с паркинг на сред гората, с малка дървена къщурка като "бара на Зайо Байо", предлагащ студена бира, пържени картофки, свежи салатки и .. скара, разбира се! Ако някой евентуално се е притеснил, че ще пропусне поредния велик мач от Световното, нека се успокои - местният "Зайо Байо" предлагаше и TV. Леко откачалско ни се стори, но пък продължихме по-навътре. Да, прекрасни полянки на „сепарета”, в които всеки си се беше разположил с караваната, децата, скарата до огнището, разпънал походни масички, наредил едни софри... и потънал в цивилизованото си охолство.

Някои даже си бяха прекарали и ток от "бара на Зайо Байо". Какво ли търсеха в гората?! Децата скачаха на местната дървена люлка на поляната… продължихме още по-навътре… Да, тук брегът ставаше малко по-висок от реката, но пък беше по-закътано и тихо. В гористата местност открихме и дървена тоалетна - така де, щеше да е грозно да намираш „съкровища” по реката или на други места. Имаше и дървени кошчета - да изхвърлиш боклуците след себе си. Имаше огнища от речни камъни - поне обозначена територия, за да не се подпали гората, с дървени столчета и масичка до него... Да, имаше следи от човешка ръка, но пък всичко беше премерено и в съзвучие с околността: само толкова, колкото да те насочи къде какво да правиш и запазиш останалото…  

За тих ужас заваля дъжд и побързахме да разпънем палатката. Слава Богу, скоро спря и ни позволи да се отдадем на мечтаните моменти:

 

На сутринта.. ех, друго е да си измиеш очите в поточето на реката, да усетиш ЧИСТАТА балканска вода – да, има все още такива места в България! Да ти е кеф и да нагазиш боса в реката и да се изкъпеш както едно време баба ми.... макар да си беше малко студено... :) От кога не бях виждала дъното на река! Водата беше прозрачна, искряща, пенлива, ледено студена! 

И за хладилник ставаше :))

На полянката пък слънцето ни стопли водата за малко кафе... Някои навици трудно се забравят :) След достатъчно мъркане на сянката под дъба, си събрахме багажа, оставихме колата на паркинга пред резервата и тръгнахме за обиколка на горските пътеки.

Еко пътека „Бяла река” е в Централен Балкан, част от Джендема. Бяла река е пък приток на р.Тунджа и бих казала, че е жив спомен в осакатената ни природа за чиста, малка и живописна река - точно от онези, за които се разказва в приказките за феи, принцеси и вълшебства. Пътят е маркиран с табели, на места стръмните насипи са терасирани и подкрепени с дъски, маршрутът преминава през красиви дървени мостчета, пресичащи реката, а на местата за отдих, човек може да се запознае с всички защитени видове флора и фауна в местността. Билки, тревички, бял бор, мура, дъб, мечки, вълци, катерички, синигери, черен кълвач, влечуги... каквото си пожелаеш .... Прекрасни гледки, водоскоци, вирчета, скални каньони или пък ... басейнчета, превърнати "мини джакузита" ...

Колкото и стръмни да бяха на моменти, мостчетата бяха добре обезопасени... Да, дивата природа е най-красива, но пък… за нея трябва специален тренинг и екипировка. Тук човек имаше възможност да се докосне до сърцето на Балкана, което в диви условия е трудно достижимо… 

Е, ние се отдалечихме малко от края на маркирания маршрут… Винаги искаш да видиш какво има „отвъд”… Ами друга красота!

Малка почивка на скалите и обратно… през реката и нагоре по скалите..

След всичките катерения и спускания, последният участък ни се стори като пътечка в градския парк за 90г. баби :)

И, да.. разбира се – след толкова щурм по върхове и скали, си заслужихме студената бира в бара при Зайо Байо. :) И скарата му беше вкусна, а салата – свежа и истинска. Всъщност… цялата обиколка беше не повече от 2.3ч.- при това съвсем спокойно, с почивки и отклонения… Пътят на обратно не беше вече труден, но някак си и не беше много желан. Връщахме се отново в жегата и градския смог, утре ни очакваха отново лудите задачки и старите проблеми. Отивахме си от едно прекрасно място, в което лично аз бих се върнала отново с удоволствие! Там батериите се зареждат, дори за кратко! :)